Някой от вас да е очаквал нещо друго? Има ли изненадани? Не? Или може би ....все пак няколко недотам изтръпнали фенчета на Федерер, с недокрай изсмукани мозъци вяло роптаят срещу явната (дори според тях) несправедливост. Трудно е да си обективен, след като 10 години си бил облъчван от медиите - даже леките сенки на съмнение, които си виждал върху излъскания образ на "Маестрото", са били категорично прогонвани от медийното слънце. За "Маестрото" медийното слънце изгрява винаги навреме, дори и в дълбоките нощи на 2008, 2011 и 2013. Медийното слънце за "Маестрото" е като през полярното лято, може да не топли, но виси постоянно над хоризонта, опитва се да грее, да дразни очите, инсценира дневна светлина дори и в нощните часове, не иска да ни остави да заспим. Нямаме право да отвръщаме очи от най-великото творение в тенис спорта, единствения и неповторим гений на играта, какъвто никой никога не е виждал и - бъдете сигурни - няма и да види до края на света. Какво щастие е да си свидетел в реално време на чудовищните постижения на Богопомазания, например - на спечелването на купа "Дейвис"! Цяла Швейцария видя как титаничният Роджър излезе тежко контузен и съвсем сам срази първо Монфис, а после и Франция. Всъщност, почакайте, имаше и мач на двойки, в който оръженосецът му - Стан Вавринка....асистираше. Не, не, не подаваше топките, а се въртеше с ракета в ръка на корта около Маестрото, връщаше по някоя и друга топка в полето на Франция, но се стараеше да не бие на очи и да не се пречка в краката Му, за да може Маестрото да победи Франция сам на двойки и - естествено - да стане Спортист No.1 на Швейцария. Признателността на народа към швейцарския Санчо Панса обаче не закъсня - отредено му бе абсолютно престижното 3-то място в класацията за най-добър швейцарски спортист. Това е покъртително и по швейцарски абсолютно честно и почтено. Допускам, че ако Стан беше спечелил още един Шлем през 2014, със сигурност щеше да бъде обявен за Спортист No.2 от благодарното швейцарско човечество. Но тук е времето и мястото да дадем думата на заслужения швейцарски Спортист No.1: "Другото, което искам да кажа е, че съм много благодарен на Стан
Вавринка, с когото спечелихме Купа "Дейвис". Той направи невероятен
сезон и заслужаваше повече от мен да е Спортист на годината"...Виждам как сълзите на възторг и обожание напират в очите на феновете Федерерови. Ах, този голям Спортист и Човек - не, Роджър, не можем да решим дали си по-голям като Спортист или като Личност - толкова си благороден Ти ! И Приятел...и признателен...и скромен...и ...и ...и тук думите вече не достигат. И понеже не достигат, нека се опитаме да кажем вместо Маестрото това, което той от човечност и скромност никога няма да каже, но вероятно е искал да каже: "Благодарен съм на Стан Вавринка, който спечели купа "Дейвис" за мен. Благодарен съм на Стан Вавринка, че не ми тегли една българска след Лондон, а изобщо се появи в Лил да спасява контузения ми задник, особено след като Гаел Монфис болезнено го нарита, а после и на двойки, където на знаех на кой свят се намирам. Благодарен съм на Стан Вавринка за всичките тези години, в които аз се скатавах за Швейцария, а той играеше вместо мен. Благодарен съм му и че победи Надал в Австралия и го лиши от 15-та Шлем титла. И накрая - нека се усмихна на всички зомбирани швейцарски идиоти, които толкова бързо забравиха колко малко ми пукаше за Швейцария през годините и пак напълно нелогично ме направиха Спортист No.1 на страната - награждавайки ме за капризите и курвенското ми поведение, алчността и незаинтересоваността ми. Сполай ви, швейцарски фенове - все така да я карате занапред. Сега вече знам, че Стан и Голям Шлем да направи, Спортист ще съм пак и все аз"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар