В мига, в който Роджър Федерер отъркаля мършавото си тяло в сгурта на Лил, всички бяха наясно, че не точно той, а Станислас Вавринка в действителност е спечелил купа "Дейвис". Дори и най-фанатизираните и безмозъчни фенове на "Маестрото", изтръпнали от едноседмичните трепети дали и как ще играе той на финала за купата, дълбоко в себе си знаят, че без Станислас работата нямаше как да стане. "Маестрото", дали поради контузия или поради слаба форма, пак щеше да лапа мухите, а същите тези негови фенове, които сега истерично пищят от радост, тогава щяха да разправят, че значението на "Дейвис" е силно преувеличено. Щяха да ни разправят, че Надал и Джокович имали купата във витрините си, но "Маестрото" бълха го ухапала, че я няма, защото той така и така е най-велик, с най-много купи от това, онова и тъй нататък. Историята в Лил е един вид екшън с много въпросителни около Федерер и френския отбор, и с никакви особени въпроси около формата на Вавринка и неговия принос за купата. Но за приноса на Вавринка скоро никой няма да си спомня, защото този медал вече отиде на сметката на Федерер, беше спечелен, за да допълни ореола му. И след не много време всички ще говорят как Федерер постигнал купа "Дейвис" на 33 години, естествено - сам. Защото когато Федерер печели, той е винаги сам и заслугата е винаги основно негова. Както знаете, той е колосален и дори може да спечели "Дейвис", играейки 4 мача на сингъл и 1 на двойки, като в мача на двойки играе самичък срещу двойката на съперника. И, разбира се, бие 5-0 ...е, хайде 4-1. Но вие си ги знаете тези неща отдавна, нали? :)
По време на голямото търкаляне, хлипане, прегръщане и носене на ръце в Лил, един по-незапознат с естеството на нещата човек би си помислил, че швейцарският отбор носи на ръце своя национален герой - играча, който 10 години е давал сърцето и душата си за националната кауза на Швейцария, драпал е със зъби и нокти да помага на страната си, жертвал е кариера и здраве, за да изведе Швейцария до титлата. Не бива да се забравя, че швейцарците имат всичко на всичко двама играчи, за разлика от много други нации, които могат да извадят по два отбора за купа "Дейвис". Значи участието на Федерер е абсолютно наложително от тяхна гледна точка. Като се има предвид колко превъзнасян е Федерер, сигурно очаквате да го видите във всяко издание на "Дейвис" в тандем с Вавринка, може би даже с 1-2 титли на тяхна сметка? Нищо подобно - Примадоната не се пуска за Швейцария току-така. Примадоната има Кариера, той трябва да прави титли и рекорди. За себе си преди всичко, а за Швейцария - каквото остане. За Швейцария досега оставаше Вавринка - черноработника. Той трябваше да се бъхти и за двама. Примадоната участваше в плейофите. 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 - само плейофи, 2010 и 2013 - никакъв го няма. В редките случаи на 1-ви кръг - Примадоната започва безкрайно увъртане, мислене, бъркане в носа: "Дали да играя, дали да не играя, още не съм решил, ще ви кажа по-късно, много съм изморен, сезонът е дълъг, имам деца на главата".... Което не му попречи след дългия сезон и огромната умора да иде да заработи през 2012 няколко милиона в Южна Америка без да си вземе жената и децата там. Отиде да гледа водопадите сам и да разцъква пасчета с футболна топка на тенис корт. Преди това, през септември 2012, беше участвал в поредния плейоф. Естествено, с това задълженията му към Швейцария приключиха и през 2013 не се вясна никакъв. Не е чудно, че жертвеното агне Вавринка изпуши от курвенските номерца на "Маестрото" и излезе в пресата с остри реплики към него. Най-накрая и Швейцарската тенисфедерация, досега правеща ниски метани пред Богоизбрания, окончателно отвори очи за отвратителното нахалство на мултимилионера и го обвини в алчност и незачитане на националната "Дейвис" кауза. От това на Роже едва ли му стана зле. Един досаден ангажимент, както се казва. Пука му на него за някакъв национален отбор. Ами ако отгоре на всичко се контузи, докато играе за глупавата "Дейвис"?
Как тогава в края на януари 2014 Рожето се появи наготово в 1-ви кръг на купа "Дейвис" срещу Сърбия, след като още през 2012 заряза отбора? Загадка, нали? Напротив, няма никаква загадка. Както винаги, Федко си беше направил брилянтно сметката, както винаги се ръководеше от индивидуалното си желание за слава, както винаги някой друг щеше да вади кестените от огъня и както винаги обстоятелствата се стекоха щастливо за медийната Примадона. Просто Вавринка още през 2013 даде индикации за суперформа, през януари 2014 беше току-що спечелил АО, а сръбският отбор в отсъствието на Ноле, Типсаревич и Троицки беше пълна пародия. Така че Федко се поразходи до Белград да поразцъкат срещу Лайович и Божоляц и изведнъж швейцарците се озоваха на четвъртфинал и то, изправени пред нелоша перспектива да стигнат далече, защото съперникът на четвъртфинала се оказа, представете си, Казахстан. Не че го преодоляха лесно, но на полуфинала се паднаха срещу Италия на Фонини и Болели, което си беше поредната порция смях. Как се създава илюзията, че Швейцария е някакъв велик отбор, нали? Но основната идея на "Маестрото" беше, че може да участва в този фарс само с печалба за себе си. Ето ме - връщам се в отбора, нали бяхте недоволни? Ето ме, участвам срещу Сърбия, а после и срещу великия отбор на Казахстан в Женева. Ето, и след Казахстан продължавам да играя - срещу Италия. И на финала ще играя, нямам търпение, вие какво си мислите? Не мога да спя от вълнение и тръпна да спечелим Купата. Винаги съм поставял Швейцария над всичко, много обичам момчетата и Стан в частност и "ще дам всичко от себе си", за да спечелим тази купа. Такива ми ти работи. А в случай на провал "Маестрото" щеше да каже: "Пробвахме, ама възрастта ми, слабата форма на Стан, неубедителната игра на двойките...". Чиста работа. "Маестрото" просто нямаше вариант за грешка. А когато стана ясно, че ще се подвизава срещу Сърбия, Казахстан и Италия, изходът от тази кампания беше предрешен.
Любителите на конспирацията имат богат материал за размисъл по отношение на странните решения на Арно Клеман непосредствено преди финала. Идиотът Клеман сякаш използва времето, в което Федерер и Вавринка все още играеха на Финалния Мастърс, за да обмисли и прокара безумни решения, съсипващи шансовете на отбора му. Представете си, Клеман вади от състава в последния момент Жил Симон, който не само е в много добра форма, ами винаги е създавал проблеми и на Федерер, и на Вавринка, а и е специалист на клей на всичкото отгоре. Не стига това, ами Клеман реши отстраняването на Симон да стане за сметка на Ришар Гаске, известен със слабата си психика и катастрофалните си резултати срещу Федерер. Отгоре на всичко, определи да ползва Гаске на двойки при наличието на Льодра и Роже-Васлен на пейката. Няма съмнение, че Клеман е олигофрен с черни очила и смях поражда твърдението, че носел някаква отговорност за провала. Какво сега, ще го гилотинират на площад "Конкорд" за това, че закопа Франция ли? Или ще го накарат да си върне заплатите от година насам? Друг е въпросът, че действията на този неудачник са толкова нелогични, че подхранват идеята за конспирация. Аз лично не вярвам в нея (по отношение на купа "Дейвис"), но категорично твърдя, че такава по отношение на Федерер определено съществува. И не е от вчера.
И какво сега? Нека кажем и няколко думи за истинския герой в тази история - Станислас. Стан - черноработника, Стан - работливата пчеличка на Швейцария, Стан - патриота, на когото му пукаше за страната му и който мъкнеше Швейцария на гръб, докато Федко все дезертираше някъде през всичките тези години. Стан си остана помощен персонал, лицето в сянка, човекът, който спечели купа "Дейвис" за Федерер-дезертьора. Стан изкова поредната слава за Федерер и за пореден път никой няма да си спомня за него. Стан, когото направиха на маймуна в Лондон и който унизително (заедно с Люти), носи на раменете си Роджър Паразита в Лил след финала. Стан, на когото не му е до смях и не се радва много на Купата, защото последния мач с Гаске го играе не той, а пак Богоизбрания и пак Богоизбрания обира почти цялата слава. Защото всички сега говорят как Федерер спечелил купа "Дейвис", все едно "Дейвис" не е колективна купа. Защото Федерер и "колектив" са противоречащи си понятия и затова място за Вавринка в цялата схема няма. "Мене ме нема във цялата схема" - нали помните този рап? Написано е специално за Стан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар