Има една поговорка: "Пази Боже сляпо да прогледа". Очевидно е измислена в Източна Европа с намерението да бъде прилагана към хора от Източна Европа, но се оказва, че със страшна сила може да бъде приложенa от хора от Западна Европа спрямо пришълците от Източна. Спрямо Селскословашките момиченца с жилетки и басмени роклички. Спрямо Мирослава Вавринец, по-известна като Мирка Федерер, живееща във вискокостандартната Швейцария. Селянчето от Словакия, което навремето прилапа бъдещия велик шампион, медийна находка и перспективен захаросан герой Роджър Федерер и узакони връзката им с корав брак, дебнене в ложата му по всички турнири 250 дни в годината и създаване на 2 чифта близнаци от разнороден пол. Висенето неизменно в ложата на Федерер по време на мачове и пътуването по турнири под претекст за стискане на палци беше удачен ход на Мирка към тотален контрол над слабохарактерния Маестро, който иначе можеше да се поддаде на чаровете на някоя от многобройните свои истерични фенки по цял свят. За всичките тези години Мирка не свали басмяната рокля и жилетката, нито направи нещо по въпроса да се отърве от някой и друг килограм, но за сметка на това не отпусна нито за момент здравата хватка над мекушавия си съпруг. Във всички случаи жената с квадратното лъщящо лице има неоспорима роля в изграждането на характера на така наречения Маестро в годините, в които той не носеше това прозвище, а беше просто едно момче с мазна усмивчица под наболи мустачки, проскубана плитка отзад и вид на млад полуневинен педераст. В онези дни Федерер нямаше никакви значими успехи, но медиите вече надуваха свирката за него и звукът дразнеше ушите, по този начин подготвяйки почвата на онова, което не след дълго се превърна в световна религия. По време на първия голям успех на незрелия Роджър - на Уимбълдън 2003 - където той спечели щастливо заради късметлийското отпадане на Хюит в първи кръг и дъждовната пауза, позволила му да преодолее болките в гърба, Мирка вече ръкопляскаше от ложата. Мога само да предположа какви мисли са витаели в главата й по време на церемонията по награждаването, когато недораслото й мъжле хлипаше и цивреше, опитвайки се да обясни с мутиралия си глас колко се радва на успеха. Само че в онези години Роджър все още се прегръщаше на мрежата с връстниците си и предполагам това не се е харесало на Желязната Селянка с жилетката. Така че, в следващите години Мирослава, прозряла с хищническия си усет огромната мегаломания на съпруга си, прикрита зад неговата дежурна усмивчица, вероятно е решила да превърне даденостите на Роджър в етикет на големия шампион. Това, което виждахме в последващите години, та чак до ден днешен, вече няма нищо общо с визията от 2003. Образът на надутия пуяк с киселата мутра и "poker face" стана запазена марка за Маестрото и злите езици, а и самият Федерер признават огромната роля на Мирка в тази прелестна промяна.
Сега, 11 години по-късно, Мирослава пак командва парада от ложата. Този път на прословутия Финален Мастърс на АТР, организиран насред любимия на намръщения й съпруг Лондон - градът, който винаги му е носил късмет. Но не и този път. Междувременно в Ложата вече има нови лица. Олигофренското и винаги леко разтревожено изражение на Северин Люти е допълнено от "благородното и спортсменско" излъчване на легендата Стефан Едберг. Трябва да се има предвид, че Северин е толкова капитан на Швейцария, колкото Стефан е случайно попаднал в щаба на Федерер преди АО 2014, или колкото самият Роджър е глава на собственото си семейство. Просто защото в отбора на Швейцария за "Дейвис" има един, наричан "The Boss" (Маестрото) и той командва парада, защото Стефан Едберг бе част от тайната кампания по реабилитирането на Маестрото след един срамен сезон и защото в семейството на Маестрото влака го кара Мирослава. Колкото до "благородното и спортсменско" поведение на Едберг - видяхме го как заедно с Олигофрена Люти 2 пъти надянаха качулка върху видеокамери на Уимбълдън, поставени непосредствено до ложата им. Когато тенисът ти е бащиния (какъвто е случаят с Роджър Федерер), личните ти треньори могат да си позволяват всякакви волности спрямо медиите. Цяло щастие е, че все още не са насинили окото на някой журналист, който нахалства и пита твърде много.
Събитията около тазгодишния Уимбълдън обаче не се ограничават само с нахлузването на качулки върху видеокамери. Става ясно, че синдромът "Мирка" от Финалния Мастърс е един рецидив на подобно поведение още от Уимбълдън 2014. И в двата случая жертва е "семейният приятел" на семейство Вавринец - злополучният Стан(ислас) Вавринка. Човекът се води един от малкото приятели на фамилията Вавринец и наскоро даже смени името си в официалния сайт на АТР, защото вече има титла от Големия Шлем и рязко му порасна работата. Познат е още под прозвището Stan the Man и направо се чудя защо не е поискал да го пишат точно по този начин в официалните документи на АТР. Както и да е, в събота всички нагледно се запознахме с "близкото и сърдечно" приятелство между фамилиите Вавринец и Вавринка - пред всички, на корта, баш насред залата О2 в любимия Лондон. Мирослава с жилетката нарече най-добрия си семеен приятел "ревльо". Аз предполагам, че в това няма нищо лошо. Може би просто това е обръщение към близък човек, което те използват, когато си си ходят на гости - а проклетите журналисти пак са преекспонирали всичко :) Обаче остава въпросът - а защо Мирка Жилетката е подвиквала на сервисите на Вавринка и го е правила още на Уимбълдън, където Стан Мъжагата спечели първия сет срещу мъжа й? Аз предполагам, че и това е форма на общуване между близки приятели, които си отправят закачки - журналистите да си затварят интригантските усти!
Изобщо - гадните журналисти да внимават в картинката и да си затварят устите. Даже и когато има за какво да ги отварят. Оказва се, че след закачките на корта е имало и закачки в съблекалнята. Между Роджър Вавринец и Стан Мъжагата непосредствено след мача. И не са си говорили шепнешком, щом Джон Макенроу ги е чул. Но кой, по дяволите, е този Макенроу и защо сега разлайва кучетата? Не можеше ли да остави Роджър и Стан да си гукат културно, с благ глас, по швейцарски? Защо той лъже, че са си викали 10 минути и какво разбира той от швейцарски немски? Може да са спорили за изкуство, за някоя книга или за войната в Украйна? Какво разбира Джон, че да взема отношение по този въпрос? Обаче Биг Мак казва нещо много ценно. Точно в тези, ама точно в тези фатални 10 минути, в които Стан и близкият му приятел спорят за изкуство, травмата на Роджър се задълбочава поради липса на третиране и сега горкият сигурно ще пропусне купа "Дейвис". Видя ли, Стан, видя ли какво причини на приятеля си? И на целия швейцарски отбор? Защо провокираш Роджър да говори за изкуство в контузено състояние - не знаеш ли, че това е любимата му тема?
А и сега швейцарците са в Лил. Има снимка, на която са усмихнати, а Роджър и Стан са един до друг. Почти прегърнати и съединени от междуличностна и междусемейна любов и разбирателство. Стан прави закачливо движение над главата на Маестрото. Самият Маестро е толкова щедър душевно - колко бързо забравя недоразуменията, как се справя с разочарованието от Лондон. Но ей го на - широка и светла душа - отново усмихнат в Лил, оптимистичен и прекрасен. До него дясната му ръка, Северин Люти - усмихнат и той. В крайна сметка Маестрото, известен с патриотизма си, участва за пръв път от не знам колко си години. Маестрото е контузен, но става и ляга с проблемите на Швейцария. По-скоро сега само ляга, защото го боли. Дали ще може да изиграе мача в петък легнал? Той е такъв волеви характер, такъв борец. В състояние е да рискува цялата си кариера заради Швейцария, както винаги е правил. В крайна сметка той толкова много години не игра за "Дейвис", подготвяйки се точно за този момент. Пропусна Дейвис през 2012 и отиде в Южна Америка да се подготвя за Дейвис 2014. Всички му стискаме палци и тръпнем. Контузен или не, ще обере лаврите, ако спечелят. Северин е щастлив.
Всички са един споен и здрав колектив. На снимката липсва само Мирка - истинският вдъхновител на отбора. Надяваме се в петък да е пак в ложата и да подкрепя Стан както само тя си знае...И повече никакви разговори за изкуство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар