Терорист No.1 в тениса е и Спортист No.1 на Швейцария

    Някой от вас да е очаквал нещо друго? Има ли изненадани? Не? Или може би ....все пак няколко недотам изтръпнали фенчета на Федерер, с недокрай изсмукани мозъци вяло роптаят срещу явната (дори според тях) несправедливост. Трудно е да си обективен, след като 10 години си бил облъчван от медиите - даже леките сенки на съмнение, които си виждал върху излъскания образ на "Маестрото", са били категорично прогонвани от медийното слънце. За "Маестрото" медийното слънце изгрява винаги навреме, дори и в дълбоките нощи на 2008, 2011 и 2013. Медийното слънце за "Маестрото" е като през полярното лято, може да не топли, но виси постоянно над хоризонта, опитва се да грее, да дразни очите, инсценира дневна светлина дори и в нощните часове, не иска да ни остави да заспим. Нямаме право да отвръщаме очи от най-великото творение в тенис спорта, единствения и неповторим гений на играта, какъвто никой никога не е виждал и - бъдете сигурни - няма и да види до края на света. Какво щастие е да си свидетел в реално време на чудовищните постижения на Богопомазания, например - на спечелването на купа "Дейвис"! Цяла Швейцария видя как титаничният Роджър излезе тежко контузен и съвсем сам срази първо Монфис, а после и Франция. Всъщност, почакайте, имаше и мач на двойки, в който оръженосецът му - Стан Вавринка....асистираше. Не, не, не подаваше топките, а се въртеше с ракета в ръка на корта около Маестрото, връщаше по някоя и друга топка в полето на Франция, но се стараеше да не бие на очи и да не се пречка в краката Му, за да може Маестрото да победи Франция сам на двойки и - естествено - да стане Спортист No.1 на Швейцария. Признателността на народа към швейцарския Санчо Панса обаче не закъсня - отредено му бе абсолютно престижното 3-то място в класацията за най-добър швейцарски спортист. Това е покъртително и по швейцарски абсолютно честно и почтено. Допускам, че ако Стан беше спечелил още един Шлем през 2014, със сигурност щеше да бъде обявен за Спортист No.2 от благодарното швейцарско човечество. Но тук е времето и мястото да дадем думата на заслужения швейцарски Спортист No.1: "Другото, което искам да кажа е, че съм много благодарен на Стан Вавринка, с когото спечелихме Купа "Дейвис". Той направи невероятен сезон и заслужаваше повече от мен да е Спортист на годината"...Виждам как сълзите на възторг и обожание напират в очите на феновете Федерерови. Ах, този голям Спортист и Човек - не, Роджър, не можем да решим дали си по-голям като Спортист или като Личност - толкова си благороден Ти ! И Приятел...и признателен...и скромен...и ...и ...и тук думите вече не достигат. И понеже не достигат, нека се опитаме да кажем вместо Маестрото това, което той от човечност и скромност никога няма да каже, но вероятно е искал да каже: "Благодарен съм на Стан Вавринка, който спечели купа "Дейвис" за мен. Благодарен съм на Стан Вавринка, че не ми тегли една българска след Лондон, а изобщо се появи в Лил да спасява контузения ми задник, особено след като Гаел Монфис болезнено го нарита, а после и на двойки, където на знаех на кой свят се намирам. Благодарен съм на Стан Вавринка за всичките тези години, в които аз се скатавах за Швейцария, а той играеше вместо мен. Благодарен съм му и че победи Надал в Австралия и го лиши от 15-та Шлем титла. И накрая - нека се усмихна на всички зомбирани швейцарски идиоти, които толкова бързо забравиха колко малко ми пукаше за Швейцария през годините и пак напълно нелогично ме направиха Спортист No.1 на страната - награждавайки ме за капризите и курвенското ми поведение, алчността и незаинтересоваността ми. Сполай ви, швейцарски фенове - все така да я карате занапред. Сега вече знам, че Стан и Голям Шлем да направи, Спортист ще съм пак и все аз"...  

Откраднаха купа "Дейвис" под носа на Вавринка

   В мига, в който Роджър Федерер отъркаля мършавото си тяло в сгурта на Лил, всички бяха наясно, че не точно той, а Станислас Вавринка в действителност е спечелил купа "Дейвис". Дори и най-фанатизираните и безмозъчни фенове на "Маестрото", изтръпнали от едноседмичните трепети дали и как ще играе той на финала за купата, дълбоко в себе си знаят, че без Станислас работата нямаше как да стане. "Маестрото", дали поради контузия или поради слаба форма, пак щеше да лапа мухите, а същите тези негови фенове, които сега истерично пищят от радост, тогава щяха да разправят, че значението на "Дейвис" е силно преувеличено. Щяха да ни разправят, че Надал и Джокович имали купата във витрините си, но "Маестрото" бълха го ухапала, че я няма, защото той така и така е най-велик, с най-много купи от това, онова и тъй нататък. Историята в Лил е един вид екшън с много въпросителни около Федерер и френския отбор, и с никакви особени въпроси около формата на Вавринка и неговия принос за купата. Но за приноса на Вавринка скоро никой няма да си спомня, защото този медал вече отиде на сметката на Федерер, беше спечелен, за да допълни ореола му. И след не много време всички ще говорят как Федерер постигнал купа "Дейвис" на 33 години, естествено - сам. Защото когато Федерер печели, той е винаги сам и заслугата е винаги основно негова. Както знаете, той е колосален и дори може да спечели "Дейвис", играейки 4 мача на сингъл и 1 на двойки, като в мача на двойки играе самичък срещу двойката на съперника. И, разбира се, бие 5-0 ...е, хайде 4-1. Но вие си ги знаете тези неща отдавна, нали? :)

   По време на голямото търкаляне, хлипане, прегръщане и носене на ръце в Лил, един по-незапознат с естеството на нещата човек би си помислил, че швейцарският отбор носи на ръце своя национален герой - играча, който 10 години е давал сърцето и душата си за националната кауза на Швейцария, драпал е със зъби и нокти да помага на страната си, жертвал е кариера и здраве, за да изведе Швейцария до титлата. Не бива да се забравя, че швейцарците имат всичко на всичко двама играчи, за разлика от много други нации, които могат да извадят по два отбора за купа "Дейвис". Значи участието на Федерер е абсолютно наложително от тяхна гледна точка. Като се има предвид колко превъзнасян е Федерер, сигурно очаквате да го видите във всяко издание на "Дейвис" в тандем с Вавринка, може би даже с 1-2 титли на тяхна сметка? Нищо подобно - Примадоната не се пуска за Швейцария току-така. Примадоната има Кариера, той трябва да прави титли и рекорди. За себе си преди всичко, а за Швейцария - каквото остане. За Швейцария досега оставаше Вавринка - черноработника. Той трябваше да се бъхти и за двама. Примадоната участваше в плейофите. 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 - само плейофи, 2010 и 2013 - никакъв го няма. В редките случаи на 1-ви кръг - Примадоната започва безкрайно увъртане, мислене, бъркане в носа: "Дали да играя, дали да не играя, още не съм решил, ще ви кажа по-късно, много съм изморен, сезонът е дълъг, имам деца на главата".... Което не му попречи след дългия сезон и огромната умора да иде да заработи през 2012 няколко милиона в Южна Америка без да си вземе жената и децата там. Отиде да гледа водопадите сам и да разцъква пасчета с футболна топка на тенис корт. Преди това, през септември 2012, беше участвал в поредния плейоф. Естествено, с това задълженията му към Швейцария приключиха и през 2013 не се вясна никакъв. Не е чудно, че жертвеното агне Вавринка изпуши от курвенските номерца на "Маестрото" и излезе в пресата с остри реплики към него. Най-накрая и Швейцарската тенисфедерация, досега правеща ниски метани пред Богоизбрания, окончателно отвори очи за отвратителното нахалство на мултимилионера и го обвини в алчност и незачитане на националната "Дейвис" кауза. От това на Роже едва ли му стана зле. Един досаден ангажимент, както се казва. Пука му на него за някакъв национален отбор. Ами ако отгоре на всичко се контузи, докато играе за глупавата "Дейвис"? 

    Как тогава в края на януари 2014 Рожето се появи наготово в 1-ви кръг на купа "Дейвис" срещу Сърбия, след като още през 2012 заряза отбора? Загадка, нали? Напротив, няма никаква загадка. Както винаги, Федко си беше направил брилянтно сметката, както винаги се ръководеше от индивидуалното си желание за слава, както винаги някой друг щеше да вади кестените от огъня и както винаги обстоятелствата се стекоха щастливо за медийната Примадона. Просто Вавринка още през 2013 даде индикации за суперформа, през януари 2014 беше току-що спечелил АО, а сръбският отбор в отсъствието на Ноле, Типсаревич и Троицки беше пълна пародия. Така че Федко се поразходи до Белград да поразцъкат срещу Лайович и Божоляц и изведнъж швейцарците се озоваха на четвъртфинал и то, изправени пред нелоша перспектива да стигнат далече, защото съперникът на четвъртфинала се оказа, представете си, Казахстан. Не че го преодоляха лесно, но на полуфинала се паднаха срещу Италия на Фонини и Болели, което си беше поредната порция смях. Как се създава илюзията, че Швейцария е някакъв велик отбор, нали? Но основната идея на "Маестрото" беше, че може да участва в този фарс само с печалба за себе си. Ето ме - връщам се в отбора, нали бяхте недоволни? Ето ме, участвам срещу Сърбия, а после и срещу великия отбор на Казахстан в Женева. Ето, и след Казахстан продължавам да играя - срещу Италия. И на финала ще играя, нямам търпение, вие какво си мислите? Не мога да спя от вълнение и тръпна да спечелим Купата. Винаги съм поставял Швейцария над всичко, много обичам момчетата и Стан в частност и "ще дам всичко от себе си", за да спечелим тази купа. Такива ми ти работи. А в случай на провал "Маестрото" щеше да каже: "Пробвахме, ама възрастта ми, слабата форма на Стан, неубедителната игра на двойките...". Чиста работа. "Маестрото" просто нямаше вариант за грешка. А когато стана ясно, че ще се подвизава срещу Сърбия, Казахстан и Италия, изходът от тази кампания беше предрешен.

   Любителите на конспирацията имат богат материал за размисъл по отношение на странните решения на Арно Клеман непосредствено преди финала. Идиотът Клеман сякаш използва времето, в което Федерер и Вавринка  все още играеха на Финалния Мастърс, за да обмисли и прокара безумни решения, съсипващи шансовете на отбора му. Представете си, Клеман вади от състава в последния момент Жил Симон, който не само е в много добра форма, ами винаги е създавал проблеми и на Федерер, и на Вавринка, а и е специалист на клей на всичкото отгоре. Не стига това, ами Клеман реши отстраняването на Симон да стане за сметка на Ришар Гаске, известен със слабата си психика и катастрофалните си резултати срещу Федерер. Отгоре на всичко, определи да ползва Гаске на двойки при наличието на Льодра и Роже-Васлен на пейката. Няма съмнение, че Клеман е олигофрен с черни очила и смях поражда твърдението, че носел някаква отговорност за провала. Какво сега, ще го гилотинират на площад "Конкорд" за това, че закопа Франция ли? Или ще го накарат да си върне заплатите от година насам? Друг е въпросът, че действията на този неудачник са толкова нелогични, че подхранват идеята за конспирация. Аз лично не вярвам в нея (по отношение на купа "Дейвис"), но категорично твърдя, че такава по отношение на Федерер определено съществува. И не е от вчера. 

   И какво сега? Нека кажем и няколко думи за истинския герой в тази история - Станислас. Стан - черноработника, Стан - работливата пчеличка на Швейцария, Стан - патриота, на когото му пукаше за страната му и който мъкнеше Швейцария на гръб, докато Федко все дезертираше някъде през всичките тези години. Стан си остана помощен персонал, лицето в сянка, човекът, който спечели купа "Дейвис" за Федерер-дезертьора. Стан изкова поредната слава за Федерер и за пореден път никой няма да си спомня за него. Стан, когото направиха на маймуна в Лондон и който унизително (заедно с Люти), носи на раменете си Роджър Паразита в Лил след финала. Стан, на когото не му е до смях и не се радва много на Купата, защото последния мач с Гаске го играе не той, а пак Богоизбрания и пак Богоизбрания обира почти цялата слава. Защото всички сега говорят как Федерер спечелил купа "Дейвис", все едно "Дейвис" не е колективна купа. Защото Федерер и "колектив" са противоречащи си понятия и затова място за Вавринка в цялата схема няма. "Мене ме нема във цялата схема" - нали помните този рап? Написано е специално за Стан.

Мъжът на Мирка Вавринец е "близък приятел" на Вавринка

Има една поговорка: "Пази Боже сляпо да прогледа". Очевидно е измислена в Източна Европа с намерението да бъде прилагана към хора от Източна Европа, но се оказва, че със страшна сила може да бъде приложенa от хора от Западна Европа спрямо пришълците от Източна. Спрямо Селскословашките момиченца с жилетки и басмени роклички. Спрямо Мирослава Вавринец, по-известна като Мирка Федерер, живееща във вискокостандартната Швейцария. Селянчето от Словакия, което навремето прилапа бъдещия велик шампион, медийна находка и перспективен захаросан герой Роджър Федерер и узакони връзката им с корав брак, дебнене в ложата му по всички турнири 250 дни в годината и създаване на 2 чифта близнаци от разнороден пол. Висенето неизменно в ложата на Федерер по време на мачове и пътуването по турнири под претекст за стискане на палци беше удачен ход на Мирка към тотален контрол над слабохарактерния Маестро, който иначе можеше да се поддаде на чаровете на някоя от многобройните свои истерични фенки по цял свят. За всичките тези години Мирка не свали басмяната рокля и жилетката, нито направи нещо по въпроса да се отърве от някой и друг килограм, но за сметка на това не отпусна нито за момент здравата хватка над мекушавия си съпруг. Във всички случаи жената с квадратното лъщящо лице има неоспорима роля в изграждането на характера на така наречения Маестро в годините, в които той не носеше това прозвище, а беше просто едно момче с мазна усмивчица под наболи мустачки, проскубана плитка отзад и вид на млад полуневинен педераст. В онези дни Федерер нямаше никакви значими успехи, но медиите вече надуваха свирката за него и звукът дразнеше ушите, по този начин подготвяйки почвата на онова, което не след дълго се превърна в световна религия. По време на първия голям успех на незрелия Роджър - на Уимбълдън 2003 - където той спечели щастливо заради късметлийското отпадане на Хюит в първи кръг и дъждовната пауза, позволила му да преодолее болките в гърба, Мирка вече ръкопляскаше от ложата. Мога само да предположа какви мисли са витаели в главата й по време на церемонията по награждаването, когато недораслото й мъжле хлипаше и цивреше, опитвайки се да обясни с мутиралия си глас колко се радва на успеха. Само че в онези години Роджър все още се прегръщаше на мрежата с връстниците си и предполагам това не се е харесало на Желязната Селянка с жилетката. Така че, в следващите години Мирослава, прозряла с хищническия си усет огромната мегаломания на съпруга си, прикрита зад неговата дежурна усмивчица, вероятно е решила да превърне даденостите на Роджър в етикет на големия шампион. Това, което виждахме в последващите години, та чак до ден днешен, вече няма нищо общо с визията от 2003. Образът на надутия пуяк с киселата мутра и "poker face" стана запазена марка за Маестрото и злите езици, а и самият Федерер признават огромната роля на Мирка в тази прелестна промяна. 

Сега, 11 години по-късно, Мирослава пак командва парада от ложата. Този път на прословутия Финален Мастърс на АТР, организиран насред любимия на намръщения й съпруг Лондон - градът, който винаги му е носил късмет. Но не и този път. Междувременно в Ложата вече има нови лица. Олигофренското и винаги леко разтревожено изражение на Северин Люти е допълнено от "благородното и спортсменско" излъчване на легендата Стефан Едберг. Трябва да се има предвид, че Северин е толкова капитан на Швейцария, колкото Стефан е случайно попаднал в щаба на Федерер преди АО 2014, или колкото самият Роджър е глава на собственото си семейство. Просто защото в отбора на Швейцария за "Дейвис" има един, наричан "The Boss" (Маестрото) и той командва парада, защото Стефан Едберг бе част от тайната кампания по реабилитирането на Маестрото след един срамен сезон и защото в семейството на Маестрото влака го кара Мирослава. Колкото до "благородното и спортсменско" поведение на Едберг - видяхме го как заедно с Олигофрена Люти 2 пъти надянаха качулка върху видеокамери на Уимбълдън, поставени непосредствено до ложата им. Когато тенисът ти е бащиния (какъвто е случаят с Роджър Федерер), личните ти треньори могат да си позволяват всякакви волности спрямо медиите. Цяло щастие е, че все още не са насинили окото на някой журналист, който нахалства и пита твърде много.

Събитията около тазгодишния Уимбълдън обаче не се ограничават само с нахлузването на качулки върху видеокамери. Става ясно, че синдромът "Мирка" от Финалния Мастърс е един рецидив на подобно поведение още от Уимбълдън 2014. И в двата случая жертва е "семейният приятел" на семейство Вавринец - злополучният Стан(ислас) Вавринка. Човекът се води един от малкото приятели на фамилията Вавринец и наскоро даже смени името си в официалния сайт на АТР, защото вече има титла от Големия Шлем и рязко му порасна работата. Познат е още под прозвището Stan the Man и направо се чудя защо не е поискал да го пишат точно по този начин в официалните документи на АТР. Както и да е, в събота всички нагледно се запознахме с "близкото и сърдечно" приятелство между фамилиите Вавринец и Вавринка - пред всички, на корта, баш насред залата О2 в любимия Лондон. Мирослава с жилетката нарече най-добрия си семеен приятел "ревльо". Аз предполагам, че в това няма нищо лошо. Може би просто това е обръщение към близък човек, което те използват, когато си си ходят на гости - а проклетите журналисти пак са преекспонирали всичко :) Обаче остава въпросът - а защо Мирка Жилетката е подвиквала на сервисите на Вавринка и го е правила още на Уимбълдън, където Стан Мъжагата спечели първия сет срещу мъжа й? Аз предполагам, че и това е форма на общуване между близки приятели, които си отправят закачки - журналистите да си затварят интригантските усти!

Изобщо - гадните журналисти да внимават в картинката и да си затварят устите. Даже и когато има за какво да ги отварят. Оказва се, че след закачките на корта е имало и закачки в съблекалнята. Между Роджър Вавринец и Стан Мъжагата непосредствено след мача. И не са си говорили шепнешком, щом Джон Макенроу ги е чул. Но кой, по дяволите, е този Макенроу и защо сега разлайва кучетата? Не можеше ли да остави Роджър и Стан да си гукат културно, с благ глас, по швейцарски? Защо той лъже, че са си викали 10 минути и какво разбира той от швейцарски немски? Може да са спорили за изкуство, за някоя книга или за войната в Украйна? Какво разбира Джон, че да взема отношение по този въпрос? Обаче Биг Мак казва нещо много ценно. Точно в тези, ама точно в тези фатални 10 минути, в които Стан и близкият му приятел спорят за изкуство, травмата на Роджър се задълбочава поради липса на третиране и сега горкият сигурно ще пропусне купа "Дейвис". Видя ли, Стан, видя ли какво причини на приятеля си? И на целия швейцарски отбор? Защо провокираш Роджър да говори за изкуство в контузено състояние - не знаеш ли, че това е любимата му тема?

А и сега швейцарците са в Лил. Има снимка, на която са усмихнати, а Роджър и Стан са един до друг. Почти прегърнати и съединени от междуличностна и междусемейна любов и разбирателство. Стан прави закачливо движение над главата на Маестрото. Самият Маестро е толкова щедър душевно - колко бързо забравя недоразуменията, как се справя с разочарованието от Лондон. Но ей го на - широка и светла душа - отново усмихнат в Лил, оптимистичен и прекрасен. До него дясната му ръка, Северин Люти - усмихнат и той. В крайна сметка Маестрото, известен с патриотизма си, участва за пръв път от не знам колко си години. Маестрото е контузен, но става и ляга с проблемите на Швейцария. По-скоро сега само ляга, защото го боли. Дали ще може да изиграе мача в петък легнал? Той е такъв волеви характер, такъв борец. В състояние е да рискува цялата си кариера заради Швейцария, както винаги е правил. В крайна сметка той толкова много години не игра за "Дейвис", подготвяйки се точно за този момент. Пропусна Дейвис през 2012 и отиде в Южна Америка да се подготвя за Дейвис 2014. Всички му стискаме палци и тръпнем. Контузен или не, ще обере лаврите, ако спечелят. Северин е щастлив.

Всички са един споен и здрав колектив. На снимката липсва само Мирка - истинският вдъхновител на отбора. Надяваме се в петък да е пак в ложата и да подкрепя Стан както само тя си знае...И повече никакви разговори за изкуство!

Кочина ли е Тенискафе и защо се правим на прасета?

Заповядайте в новия ми блог!

Мина доста време откакто осъзнах безплодността на усилията си да пробия стената с глава. Конфликтът ми с Тенискафе трая около 2 години и има много свидетели на тези събития, които все още помнят неравностойността на тази моя битка, в която излязох с голи ръце срещу шайка полуграмотни Модератори, въоръжени до зъби с всякакви медийни оръжия, най-силното от което бе властта им да трият акаунта ми когато и колкото пъти си пожелаят. Опитите ми да изложа мнението си по честен и открит начин срещнаха отпора на Модераторите, решили да ми отмъщават нечестно и подмолно - тоест, да затриват писаното от мен когато си поискат и без обяснения. При това нападките на моите врагове във форума, често изпълнени с долнопробни обиди, улични изрази, откровена омраза и заплахи за унищожение, спокойно продължаваха да се мъдрят на лично място в коментарите. Всеки от вас, който някога е писал в този форум и по някакъв повод е казал нещо против Федерер, отлично знае за какво говоря. Той знае, че фанатизираните и лошо възпитани фенове на швейцарската Примадона няма да го оставят на мира с безобразната си и патологична агресивност, а в крайна сметка модераторите ще вземат мерки там, където контрааргументите им са безсилни. И това насилие над свободното слово и свободното мнение ще бъде посрещнато с радостен вой от федерастите, които в крайна сметка определят облика и общата насока на сайта. Според тази насока всяко мнение, насочено по някакъв начин срещу Федерер, граничи с малоумие, издава некомпетентност, представлява обида и в крайна сметка трябва да се осмее и най-добре - унищожи. В онези времена беше достатъчно някой агресивен федераст, засегнат от мнението ти, да надигне възмутен вой до небето, да те напсува и прокълне с най-долни думи, а после да се обърне към Модераторите с призив да въдворят ред срещу "осирането на темите". Предполагам, че ви е до болка ясно кой употребява израза в кавички и каква е обичайната реакция на господа Модераторите срещу "осирането".

Последната година от пребиваването ми в Кафето представляваше откровена война с подлостта на Модераторите, които стреляха в гръб без предупреждение и които чрез мене извършваха публична и показна екзекуция на всички, които по някаква причина не харесваха Федерер. Псевдонимът "Холгер" стана символ на антифедереризъм, което в крайна сметка ме радва. Считам Федерер за Глобалното Зло в тениса, въплъщение на Тоталния и безчувствен Егоизъм, идол на Сляпото и Безмозъчно Преклонение, съчинен и измислен Продукт на Медийното Промиване на мозъци, Фетиш за бездарниците по цял свят, които търсят да се идентифицират със силните на деня. Дали това мое (и не само мое) мнение е правилно или не, не е от основно значение. Важното е да можем да го излагаме свободно в медии, които са се обявили за свободни. Но не можем. Защото по някаква причина това мнение минава за опасно. И се унищожава с ожесточение. Аз не разбирам това ожесточение, затова напуснах форума изморен и обезверен в крайна сметка. Но не съм спрял да се интересувам от него, защото нещо в този форум е много типично за съвременна България, много сбъркано, много фалшиво.

Променило ли се е нещо във Тенискафе откакто не пиша в него, в последната година? Съмнявам се. Вързаха Кафето към Discus, а статиите им са малко по-малко некадърно написани и с доста по-малко граматични грешки. Но има ли завой в общия дух? Естествено, че не. Тенискафе (известно жаргонно още и като Федереркафе) е форум, основан от федерасти и предназначен за федерасти. Форумът има и ще има откровена антинадалистка насоченост, защото в главата на всеки истински федераст Надал е символа на абсолютното Зло. Затова никой не се учудва като гледа юзър с ник I hate Rafael Nadal да се подвизава свободно в сайта и никой даже не го пипа с пръст. Представете си как преди година аз се подвизавам с ник I hate Roger Federer, че и не ми пипат постовете на всичкото отгоре. Това поражда весел смях. И все пак, докато юзърът I hate Rafael Nadal e просто обикновен простак, много по-голям интерес представлява личността на Saretta и даже не толкова личността му, колкото фактът, че Модераторите на Кафето оставиха този екземпляр да се вихри вече втора година с патологичната си омраза към Рафа, с постоянните си провокации и невъобразимото си нахалство. Този индивид се появи точно в момента на моето изчезване от форума и цялата 2013 забавляваше аудиторията с пръскането на безсилни слюнки и абсолютно смехотворните си и несбъдваеми прогнози. На тези обаче, които му опонираха, им се случиха случки, подобни на моята, което говори ясно за мръсната политика на Федереркафе. В момента юнакът Сарета е уважаван член на федерастката задруга и има ореола на антиНадал герой, заради което е уважаван и цитиран. Сарета улучи здравословната вакса, прикрит зад маската на върл фен на Григор Димитров. Няма да ви занимавам повече с този индивид, защото всички отлично го познавате. Но също така знаете, че керванът си върви по старому и Федереркафе насажда двойни аршини и лицемерие в огромни дози.

Само че - стига толкова! В крайна сметка съществуват начини да изказваме мнението си, без някакви полуграмотни фанатици да ни трият с омраза. Блогът е такъв начин. В него можем да споделяме мнения, да дискутираме и да спорим. За каквото искаме и по начина, по който го искаме. Не се нуждаем от фалшивата форумна среда на Кафето. Тенискафе е кочина и не е неоходимо да се правим на прасета.

Призовавам ви!